Европа обсъжда теми, а ние пак не сме в час!

Срещата на върха на Европейския съюз, която започва в Брюксел в петък, има за основни теми три от най-слабите места на България - енергийната сигурност, конкурентоспособността и иновациите.

На сутрешното си заседание лидерите ще обсъждат как да намалят енергийните разходи на ЕС и оттам - зависимостта му от износители като Русия и държавите от Близкия изток. България има най-високата енергоемкост на единица продукция в ЕС.
В дневния ред е свързването на енергийните мрежи на страните членки и завършването на общия пазар на енергия - тема, по която в България пожеланията преобладават над резултатите.

Теми на работния обяд ще са "жасминовите революции" в Близкия изток и проектите за нов икономически ред в Европейския съюз.

По данни българското правителство има възражения по предлаганото от Европейската комисия наблюдение на макроикономическите дисбаланси, т.е. показателите, свързани с конкурентоспособността на икономиките.

Иновациите трябва да са в центъра на следобедното заседание. Както Европейската комисия съобщи в понеделник, България е предпоследна по иновативност от 27-те страни в ЕС.

Трите теми са централни за ЕС от началото на икономическата криза през 2008-2009 г. Те продължават да отсъстват от българския обществен дебат. Това обаче не означава, че не засягат пряко живота на българина.

Енергията

ЕС днес внася 54 на сто от нужната за потреблението енергия. Този дял ще се повиши до 70 на сто през 2030 г., ако нищо в доставките, инфраструктурата и потреблението не се промени.

"Описвал съм енергийната политика като следващия голям европейски интеграционен проект", заяви преди срещата председателят на Европейската комисия Жозе Барозу.
Той призова лидерите да поемат ангажимент до края на 2014 г. единният европейски пазар на енергия да бъде завършен.

Това означава, че при нужда не бива да има пречки за доставка от финландския север до португалския юг и че търговските и антимонополните правила трябва да са едни и същи навсякъде в ЕС.

"Трябва също да гарантираме, че когато става дума за енергия, никоя държава членка няма да е изолирана от останалата част от Европа. Искам държавите членки да се споразумеят за 2015 г. като краен срок да сложат край на енергийните острови в Европа", каза Барозу.

Почти две години след като ЕС отпусна 50 милиона евро за двупосочни газови връзки с Румъния и Гърция, България продължава да е такъв "остров". Нещо повече, тя е островът на разхищението в Европа. По данни Евростат за 1 евро брутна принадена стойност икономиката ни изразходва петролен еквивалент над три пъти по-висок от средноевропейския (0,8 литра в България при средно 0,25 литра в ЕС).

При национална цел за 5,75-процентен дял на възобновяемите енергийни източници в транспорта България е постигнала 1,7 процента през миналата година по данни на Еврокомисията.

Комисията предлага енергийната ефективност да стане основен показател в търговете за обществени поръчки - тема напълно екзотична за България.

Особено чувствителна тема на дискусията в петък сутринта ще е единството в енергийната политика на ЕС и прилагането на антимонополното му законодателство. България е обект на процедура за нарушение поради непълно прилагане на европейските норми за равнопоставеността на доставчиците на газ.

Неясно е и кой е националният ни приоритет - европейският проект за газопровод "Набуко" или руският "Южен поток".

Конкурентност

Всъщност тя ще е част от дебата за по-тясната координация на европейските икономики и по-строгите правила за финансова дисциплина, които да предотвратяват дългови кризи като тези в Гърция и Ирландия.

Лидерите най-вероятно ще дискутират и разширяването на функциите на сегашния Европейски фонд за финансова стабилност (ЕФФС), който подпомага задлъжнелите правителства, както и изменение в Договора на ЕС, с което се създава постоянен такъв механизъм, след като срокът на действие на ЕФФС изтече през 2013 г.

Проекти, предложени от Европейската комисия и работна група начело с президента на Европейския съвет Херман ван Ромпьой, предлагат обхватът на сега наблюдаваните от ЕС показатели да се разшири, т.е. те да не се свеждат до бюджетния дефицит и дълга, но и да включват производителността на труда, търговския баланс и баланса по текущата сметка, т.е. показателите, които определят конкурентоспособността на икономиката и от които обикновено са следствие публичният дълг и недостигът в бюджета.

Предложение на комисията предвижда данните за рискови макроикономически дисбаланси за страните да бъдат публикувани и те да получават задължителни указания как да ги коригират. България отсега е против комисията да води такова наблюдение и да обявява резултатите от него.

"Таблицата с показатели трябва да се използва единствено като вътрешен за комисията инструмент за мониторинг на макроикономическите дисбаланси, оценка на риска и като първа стъпка за определяне на страните, за които е необходим последващ задълбочен анализ", се казва в решение на Министерския съвет от 17 януари 2011 г. Страната ни се обявява и против санкциите за споменатите дисбаланси.

Иновациите

България е на предпоследно място в ЕС по този показател. Индексът ни за иновативност, синтезиращ 25 показателя, е под 0,20 при средно 0,50 за ЕС и максимална стойност единица.

Този индекс отразява образователното равнище на населението, научните постижения, публичните и частните инвестиции в изследователско-развойните дейности и дела на наукоемките отрасли в икономиката.

"Нуждата от бюджетни икономии не е извинение да се режат средствата за наука и образование. Фискалната консолидация и публичната подкрепа за иновациите не са непримирими политики. Няколко страни членки показаха, че можеш да съкратиш цялостния си бюджет и в същото време да поддържаш разходи, поощряващи растежа, по-специално за изследвания и иновации", посочи шефът на Европейската комисия Жозе Барозу.

Увеличават фонда за финансова стабилност

Правителствата от еврозоната са близо до споразумение да увеличат кредитния капацитет и да разширят функциите на Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС), съобщиха световните агенции.

Германия като главен кредитор е склонна да се повишат реалните възможности на ЕФФС да отпуска кредити до номиналния таван от 440 милиарда евро. Сега технически възможните са 250 милиарда евро.

На масата е и предложение за разсрочване на дълговете на Гърция и Ирландия, които вече ползват европейска помощ.

Лидерите няма да вземат окончателно решение по тези въпроси в петък. То е насрочено за следващия Европейски съвет на 24 и 25 март.
Очаква се обаче Германия и Франция да представят пред европейските партньори обща инициатива за укрепване на финансовия ред в ЕС, която някои медии назоваха "Пакт за конкурентоспособност".

Според Ройтерс Германия ще настоява всички страни в еврозоната да приемат подобно на нейното законодателство за "дългови спирачки"./Труд